Колко ще плащам на месец с термопомпа
Прочети статията
Най-честият въпрос, който получаваме, е точно този. Отговорът „зависи“ е верен, но безполезен. Затова ето една конкретна сметка, която можеш да сравниш със своя случай.
Условията на примера
Къща 120 м² в София, средна изолация — не санирана до стандарт, но с дограма и покрив. Годишна нужда от топлина за отопление около 13 200 kWh, плюс 2 800 kWh за битова гореща вода. Отоплителен сезон ноември–март.
| Параметър | Стойност |
|---|---|
| Отопление, годишно | 13 200 kWh топлина |
| Битова гореща вода | 2 800 kWh топлина |
| Ток, дневна тарифа | 0,253 лв/kWh |
| Ток, нощна тарифа | 0,151 лв/kWh |
| Природен газ | 0,126 лв/kWh |
| Пелети | ~675 лв/тон |
Какво излиза
Изчислено при сезонен коефициент 3,4 за отопление и 2,7 за топла вода, при смесена дневна и нощна тарифа.
По месеци, през зимата
Годишната сметка е абстракция. По-полезно е колко плащаш в най-тежкия месец. При тази къща януари излиза около 230–260 лв ток за отопление и топла вода. Същата къща на електрически котел прави 700–800 лв през януари.
Кое променя сметката най-много. Не марката на термопомпата, а температурата на подаваната вода. Всеки градус надолу качва ефективността. Затова подовото отопление и правилно оразмерените радиатори струват повече на монтаж, но по-малко всеки следващ месец.
Кога се изплаща
Спрямо електрически котел спестяването е около 2 550 лв годишно. При цялостна инсталация от 14 000–18 000 лв това прави възвръщаемост от порядъка на 6–7 години, при консервативни допускания.
Спрямо газ разликата е по-малка, около 950 лв годишно. Тук аргументът не е само сметката, а че термопомпата през лятото охлажда, а газовият котел не може.
По-голямата термопомпа не е по-добра
Прочети статията
„Вземи по-голяма, за да си сигурен.“ Този съвет звучи разумно и е грешен. При термопомпите свръхоразмеряването не е застраховка, а дефект, за който плащаш всеки месец.
Защо
Термопомпата работи най-добре, когато върви непрекъснато на ниска мощност. Модерните инверторни машини могат да свалят мощността си до около 30% от номиналната. Но не по-надолу.
Ако машината е двойно по-голяма от нужното, в мек зимен ден къщата иска 3 kW, а най-ниското, което термопомпата може да даде, е 6 kW. Тогава тя загрява бързо, изключва, изстива, пуска се пак. Това се нарича тактуване.
Свръхоразмерена термопомпа може да прави над 20 пускания на час в преходните месеци.
Какво губиш
| Ефект | Последица |
|---|---|
| Тактуване | Сезонната ефективност пада с 15–25% |
| Чести пускания | Компресорът се износва по-бързо |
| По-голяма машина | По-висока цена на самата инвестиция |
| По-голям дебит | Често се налага буферен съд, който иначе не би бил нужен |
Плащаш два пъти. Веднъж за по-скъпата машина, и после всеки месец за по-лошата ѝ работа. Свръхоразмеряването е единствената грешка при термопомпите, която едновременно оскъпява инвестицията и сметката.
Как се прави правилно
Мощността не се вади от квадратурата. Изчисляват се топлозагубите — по конструкция на стените, дограма, покрив, обем, ориентация и зададена вътрешна температура. Резултатът е число в киловати за най-студения проектен ден.
Термопомпата се избира да покрива това число, не двойно повече. За най-студените няколко дни в годината се разчита на резервен нагревател или втори топлоизточник — това е нормално проектно решение, а не компромис.
Практическото правило: ако някой ти оферира мощност само по квадратура, без да е питал за изолацията и дограмата, той не оразмерява, а гадае.
Източници: Heat Geek · Carbon Brief — 18 заблуди за термопомпите
Колко реално покрива соларът от отоплението
Прочети статията
Комбинацията термопомпа и фотоволтаик работи. Но не така, както повечето хора си я представят. Продавачите рядко го казват, затова ще го кажем ние.
Проблемът е в календара
Фотоволтаикът произвежда най-много през юни и юли. Отоплението иска най-много през декември и януари. Двете криви са в противофаза.
Ориентировъчни месечни стойности за София, 5 kWp с южно изложение. През януари соларът дава около една пета от това, което термопомпата иска.
И още нещо — часовете
Дори през януари произведеното не отива директно в термопомпата. Фотоволтаикът дава между 10 и 15 часа, а отоплението иска най-много рано сутрин и вечер. Без батерия голяма част от произведеното се изнася в мрежата на ниска цена, а вечерта купуваш обратно на висока.
Полеви измервания показват, че собственото потребление на фотоволтаична енергия покрива между 14% и 39% от спестяванията на такава система — не 100%, както често се подразбира.
| Очакване | Действителност |
|---|---|
| „Соларът ще покрие отоплението“ | През зимата покрива 15–25% |
| „Каквото произведа, това ползвам“ | Без батерия — около половината |
| Къде реално печели | Топла вода, охлаждане, останалата консумация на дома |
Кога си струва наистина. Когато гледаш цялата годишна сметка за ток на дома, а не само отоплението. Термопомпата през лятото охлажда — точно тогава соларът е в пик. Топлата вода се готви целогодишно и е идеалният потребител на обедното слънце.
Какво правим ние
Настройваме управлението така, че термопомпата да приготвя топлата вода в обедните часове, когато соларът дава най-много, вместо през нощта. Това е безплатна оптимизация, която повечето инсталации не използват.
Източници: Анализ по полеви измервания · TechNews.bg
Подово или радиатори — какво решава сметката
Прочети статията
Термопомпата не произвежда топлина — тя я премества. Колкото по-малка е разликата между външния въздух и водата, която трябва да загрее, толкова по-малко ток ѝ трябва. Всичко останало произтича от това изречение.
Ефективността срещу температурата на подаване
Типични стойности за модерна инверторна термопомпа въздух-вода при външна температура +7°C. Точните числа зависят от модела, но наклонът на кривата важи за всички.
От 35 на 55 градуса ефективността пада от 4,2 на 2,9. Това е около една трета по-висока сметка за същата топлина — всяка зима, докато системата работи.
Защо подовото печели
Подовото отопление раздава топлина през огромна площ — целия под. Затова му стига вода с 30–40 градуса. Радиаторът има малка площ и за да отдаде същата топлина, водата в него трябва да е много по-гореща.
| Отоплителен уред | Работна температура | Ефективност |
|---|---|---|
| Подово отопление | 30–40°C | 4,2–4,7 |
| Конвектори с вентилатор | 35–45°C | 3,6–4,2 |
| Уголемени радиатори | 45–50°C | 3,2–3,6 |
| Стари радиатори | 55–70°C | 2,2–2,9 |
Заблудата, която струва най-скъпо: „имам радиатори, значи термопомпата не е за мен.“ Работи и с радиатори. Просто с по-ниска ефективност — освен ако не се уголемят, което често е по-евтино от очакваното и се изплаща бързо.
Комбинацията, която препоръчваме
Подово отопление плюс конвектори. Подовото носи основното натоварване през зимата с ниска температура и висока ефективност. Конвекторите добавят бърза реакция, когато е нужно, и правят възможно охлаждането през лятото.
Подовото не може да охлажда безопасно само по себе си, защото при ниска температура по пода се образува конденз. Конвекторът решава това.
Източници: Heat Geek — трябва ли да сменя радиаторите
Изчисли своя случай
Числата в статиите са примерни. Калкулаторът смята за твоя обект.